Бавене и мотане... Мотане и бавене...

Хубавите неща ставали бавно... Оправдавайте се за мудността си...

Опашки като на ангорска котка.... Задръствания...

Хората щъкат като мравки... Всеки се е запътил да свърши своята безполезна задача и до отдаде мизерното си съществуване на останалата част от обществото. Хора живеещи живот без цел, без наслада. Живот пълен с предрасъдъци и безмислени морални закони. Хора поставящи забрани пред тях самите. Обгърнати от дебелите лапи на системата, те са загубени. Писарушки... Буквоядци... Сметачни машини... Блъскат се по цял ден за мизерни заплати, за кретени като тях, ако не и по-големи. После се прибират скапани при съпруг, който им е омръзнал и при пискливи сополанковци, които след няколко години няма да могат да ги понасят, а след 15-20 ще са същите като тях. Живеят, за да изживеят безмисленото си същевствуване. Но който и от тях да попитате ще ви каже, че е щастлив. Истински, не c измамно щастие като моето... Че живее пълноценен живот, не бляскав и шумен, но празен живот като моя... Толкова са ограничени, примитивни и посредствени.... Раздават съвети насам-натам. Говорят за стойност и възхваляват пълноценното си и изпълнено с нормални човешки радости съществуване... Мелодраматизират за истинска и споделена любов... Пробутват нравствени ценности, морали и идеали...

Дръжте си ги за себе си. На мен не ми трябват. Не ги искам.

Толкова са скучни и сиви.... Консерва със сардини... Сиви... Консервирани в общоприети норми и догми, наложени от остарял морал... Наблъскани в панелките...

Досада... А не, чакай... Не било така, защото те имали някой, който ги обича истински и държи на тях и те него, малките напикани гадини били смисъл на живота им и най-голямата им радост...

Всички, които не искат да живеят в тая скука и досада са болни, ненормални, с тежки психически травми и т.н. и те трябва, те са длъжни да им помогнат, да им покажат истината, да ги вкарат в правия път. Когато не успеят да ги “спасят” и разберат, че самарянството им не е желано започват да заклеймяват, защото не могат да приемат различното. Защото не могат да приемат, че някой не иска сивото им ежедневие и безмислената им нравственост. Защото не могат да приемат истината за живота си…

Us against the world…

Но дали ще остана само аз срещу тях?Дали успяват да “спасят” някой? Или той е бил такъв, но се е отклонил времено и заради лошо влияние от “правия път” и те са успяли да го вкарат в пътя? Аз не съм като тях и няма да бъда, последният шанс за “спасяването” ми е провален от самата мен.

Us against the world... Но дали след време ще бъде Me against the world?