Зимата не ми влияе добре. Ям, спя... остава да започна да дебелея (ако вече не съм започнала)... Ако не бяха бройките, тройките и комара направо щях да стана като обикновените хорица. А аз не съм като тях, аз съм машина и никога няма да бъда една от тях.

Няма такъв дразнещ сезон. Вече започнаха и празничните истерии. Още е ноември, а вече отвсякъде заливат с празнични статии, коледни украси и прахосъбирачки.

Мразя хора. Тропащите дъртофели изникват навсякъде; пак мъже, които ми ходят след задника като кученца; някви дето съм им забравила съществуването напомнят за дебе си. Поне поприбраха малките напасти, но винаги ги мъкнат в магазините, където реват и се тръшкат.

Пуснали са много грозни ботуши или красиви, с които не може да се ходи в снега, а аз такива имам. Единствените удобни ботуши, които ми харесаха се оказаха детска номерация. Може да ми стават детски дрехи, но не и детски обувки.

Дано да не съм се разминала пак с някой карък или, още по-лошо, с оня карък. Дано да не съм качила килограми от толкова тъпкане. Дано това да е ПМС, не зимна летаргия. Аз съм машина, не мечка.